Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!"
Никола Въпцаров

А аз просто исках да напиша нещо за пролет, не нещо клиширано или скучно, а свързано с нова надежда, с мечти, топло време, по - малко негативни моменти...
Моята пролет ми напомня на годините на Борис ІІІ -ти - мътно, кърваво, неопределено, дядо ми ми беше разказвал някога за купонната система, мизерията, после войната, увеличаването на оценките с по една единица по случай раждането на Симеон ( в неговото свидетелство имаше оценка седем и беше много горд)  ..
Исках да кажа за пролет и да я заредя с надеждата за раждането на нещо чисто, истинско и човешко, но само исках, този път не се получи.