Постинг
30.08.2012 22:29 -
Поздрави от другия край на Света
Старата кутия с картички...
Намерих я случайно, търсейки учебника си по "Облигационно право"... Малайзия и Тайланд - картичка от най - добрия приятел на баща ми.
Видях го за последно когато бях на девет, но си го спомням като, че ли беше днес, очите му, бащинското отношение, подаръка, съветът, който пренебрегнах (знам, че си някъде там и следиш блога ми) .
Именно ти (много добре знаеш кой си) ми позволи ми да направя панорамна снимка с твоя фотоапарат, от върха на една водна пързалка с професионален Nikon (, която използва в списанието си), който тогава ми изглеждаше толкова космически, но снимката се получи добре ... и още обичам и ползвам тази марка (време за реклама).
"Много поздрави от другия край на Света" се мъдреше написано от разкривения ти почерк на гърба на картичката в ръждясалата пощенска кутия на дядовата къща в тихата уличка на малкото градче....
Толкова се зарадвах, когато я намерих тогава, че реших, че ще уча "Туризъм", и ще науча много чужди езици, ще разгадавам хората по Света.... след което мотивацията ми беше убита от разочарованието - след толкова учене, тук и сега ми казаха (преди няколко години), че не ставам за нищо, че не съм подходяща за еди каква си позиция...и ето - скъсах картичката, която беше пропътувала Света, след което глуповато я залепих с тиксо и я забутах в кутията, при картичките.....до днес,когато я намерих и от очите ми покапаха сълзи, защото те намерих отново .
Не се обаждаш вече, не пишеш... не съм те виждала от повече от 20 години, защото и теб, както мен те бива в изчезванията, само, че за дълго... 20 и повече години, представяш ли си ... време през което завърших елитна гимназия, колеж, минах през две магистратури, привършвам трета, както и научен труд...не спирам да снимам и всяка година се сещам за теб....толкова много асоциации...
Оприличавам те на рибите, тези, които изплуват от дъното, когато имат нужда от храна и се спотайват там, на дълбоко, когато нямат нужда от теб - този, който ги храни...Ти наистина, нямаш нужда от мен, нямаш какво да ми кажеш, а аз имам толкова много думи за изричане....и искам да се видим отново на Овчаровски плаж край Балчик, да си поговорим отново с дядо Ферер или по - скоро за него, защото него вече го няма, но ако беш е тук щеше ни почерпи със сладко от зелени смокини и да ме изнуди да направя палачинки - фини като цигарена хартия и хрупкави като коричка от кофичка за сладолед...
А сега почнах ли да ти липсвам отново? Знаеш къде съм, а онова място е свлачище...
FIN
P.S. Благодаря ти и за думите, "Тя никога няма да тръгне да търси дивото, при положение, че има питомното", само дето - сгреши.
Намерих я случайно, търсейки учебника си по "Облигационно право"... Малайзия и Тайланд - картичка от най - добрия приятел на баща ми.
Видях го за последно когато бях на девет, но си го спомням като, че ли беше днес, очите му, бащинското отношение, подаръка, съветът, който пренебрегнах (знам, че си някъде там и следиш блога ми) .
Именно ти (много добре знаеш кой си) ми позволи ми да направя панорамна снимка с твоя фотоапарат, от върха на една водна пързалка с професионален Nikon (, която използва в списанието си), който тогава ми изглеждаше толкова космически, но снимката се получи добре ... и още обичам и ползвам тази марка (време за реклама).
"Много поздрави от другия край на Света" се мъдреше написано от разкривения ти почерк на гърба на картичката в ръждясалата пощенска кутия на дядовата къща в тихата уличка на малкото градче....
Толкова се зарадвах, когато я намерих тогава, че реших, че ще уча "Туризъм", и ще науча много чужди езици, ще разгадавам хората по Света.... след което мотивацията ми беше убита от разочарованието - след толкова учене, тук и сега ми казаха (преди няколко години), че не ставам за нищо, че не съм подходяща за еди каква си позиция...и ето - скъсах картичката, която беше пропътувала Света, след което глуповато я залепих с тиксо и я забутах в кутията, при картичките.....до днес,когато я намерих и от очите ми покапаха сълзи, защото те намерих отново .
Не се обаждаш вече, не пишеш... не съм те виждала от повече от 20 години, защото и теб, както мен те бива в изчезванията, само, че за дълго... 20 и повече години, представяш ли си ... време през което завърших елитна гимназия, колеж, минах през две магистратури, привършвам трета, както и научен труд...не спирам да снимам и всяка година се сещам за теб....толкова много асоциации...
Оприличавам те на рибите, тези, които изплуват от дъното, когато имат нужда от храна и се спотайват там, на дълбоко, когато нямат нужда от теб - този, който ги храни...Ти наистина, нямаш нужда от мен, нямаш какво да ми кажеш, а аз имам толкова много думи за изричане....и искам да се видим отново на Овчаровски плаж край Балчик, да си поговорим отново с дядо Ферер или по - скоро за него, защото него вече го няма, но ако беш е тук щеше ни почерпи със сладко от зелени смокини и да ме изнуди да направя палачинки - фини като цигарена хартия и хрупкави като коричка от кофичка за сладолед...
А сега почнах ли да ти липсвам отново? Знаеш къде съм, а онова място е свлачище...
FIN
P.S. Благодаря ти и за думите, "Тя никога няма да тръгне да търси дивото, при положение, че има питомното", само дето - сгреши.
Hадявам се да идваш по-често.
всичко е една голяма игра. Понякога се изразява в изречение или само дума но запомнена в съзнанието и правеща следа. Следата не винаги води до 'тази' врата...
цитирайМного точно казано, дори и с няколко думи, следата може да се загуби, или пък да води до вратата...
цитирайАз се надявам да имам какво да кажа, за да е в blog.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2426
